Тенденцията потребителите на социалните медии да се противопоставят на инфлуенсърите оказва влияние върху навиците за покупка – и това може би е само началото.
Значително повече тенденции в TikTok остават като краткотрайни проблясъци, отколкото се превръщат в пълноценни движения. Инфлуенсърите помагат да се разпространи най-новата мания, преди неизбежно да се преместят на нова фиксация – Mob life естетиката се превръща в утрешния „онзи период, когато всички бяха супер запалени по морски песни по някаква причина“. Една от водещите тенденции в TikTok през 2023 година обаче все още е силна. Това е движение, което много инфлуенсъри вероятно биха искали да е било само краткотраен проблясък.
Тенденцията за деинфлуенсване- отхвърляне на най-явните консуматорски аспекти на културата на инфлуенсърите, несъмнено има потенциал. След 16 месеца на непрекъснато видео съдържание, тя също успя да задържи препоръчваните от TikTok дънки извън гардеробите на своите зрители. Според ново проучване, проведено онлайн от Harris Poll по поръчка на Intuit Credit Karma, 69% от американските потребители на социални медии казват, че са избрали да не закупуват артикули в TikTok, Instagram или някой от техните конкуренти. Причините за избягване на тези покупки са показателни, то може апетитът за пазаруване в социалните медии скоро да намалее.
Популярната TikToker-ка Микайла Ногейра неволно помогна за началото на тази тенденция миналата година с видео, което разгневи зрителите. В случката, станала известна като #mascaragate, Ногейра уж използвала изкуствени мигли, за да рекламира чудодейната сила на продукт на L’Oreal като част от платено партньорство с компанията. Реакцията беше толкова интензивна, че тя направи рядка пауза от платформата за седмица, преди да се върне с неловко извинение. Видеоклипове, призоваващи зрителите да не купуват продукти, рекламирани от инфлуенсъри, вече се появяваха месеци преди това, благодарение на създатели като Мишел Скидълски. Тенденцията за деинфлуенсване експлодира скоро след инцидента със спиралата , като събра стотици милиони гледания в TikTok.
Важно е да се отбележи, че пазаруването в социалните медии остана доста популярно през последната година, като 38% от американците съобщават, че са купили продукти, които са видели в социалните медии през този период. Въпреки това, според проучването на Credit Karma, което анкетира 2042 възрастни американци, по-малко хора изглежда са склонни да направят такива покупки през следващата година.
Проучването предоставя три основни причини за голямото деинфлуенсване: 32% от анкетираните заявяват, че не вярват на звездите в социалните медии, които рекламират продукти, 28% не вярват, че самите продукти са автентични или функционални, и 26% смятат, че непрекъснатият поток от промоции в социалните медии е създал нездравословна атмосфера на свръхконсумация. Тези причини съвпадат с това, което много деинфлуенсъри споделят в своите видеоклипове.
Например, TikToker-ка с псевдонима Overcoming Overspending прекарва цялото видео с 9.1 милиона гледания, разкривайки тайните на културата на инфлуенсърите. Тя обяснява, че много инфлуенсъри трябва да харчат пари, за да се снимат как купуват и използват продукти, така че повече зрители да гледат съдържанието им и така да генерират рекламни приходи, които им позволяват да продължат да купуват още продукти. Фактът, че на практика им плащат, за да пазаруват, вероятно влияе върху начина, по който реагират на тези покупки пред камера. Много зрители вече знаят до известна степен колко много измама е включена в този процес. Въпреки това, когато всичко е ясно изяснено, може би ги подтиква да обмислят по-сериозно своята роля в поддържането на този цикъл.
Друг тип деинфлуенсинг TikTok-ове се фокусира повече върху качеството на стоките, подчертавайки продукти, които не отговарят на очакванията. В същото време, толкова много видеоклипове се съсредоточават върху аспекта на свръхконсумацията, че те са породили някои умели пародии, които правят подобни заключения.
Вероятно не е случайно, че акцентът върху свръхконсумацията резонира със зрителите в същата година, когато се появи e-commerce инициативата TikTok Shop, чието оранжево лого с количка за пазаруване прави видеата на хостовете незабавно пропускани от подозрителните зрители.
„Тези платформи за социални медии се справят много добре с подтикването на потребителите към свръхразходи, докато преглеждат приложенията им,“ казва Кортни Алев, защитник на потребителите в Credit Karma, в изявление относно проучването. „Особено като се има предвид колко лесно е да закупите нещо само с няколко клика.“
Тенденцията на деинфлуенсинг, която насочва потребителите към икономичност, изглежда е най-силно свързана с поколението Z. Според проучването, цели 88% от потребителите на социални медии в тази демографска група са били деинфлуенсирани. Докато основният фактор за всички респонденти е липсата на доверие към звездите на социалните медии, 38% от респондентите от поколението Z посочват „свръхконсумация“ като основна мотивация. Може би затова толкова много хора в тази възрастова група се появяват във видеа, които популяризират по-новата тенденция, произлязла от деинфлуенсинга: underconsumption core.
В тези видеоклипове, често със спокойните звуци на песента „Don’t Know Why“ на Нора Джоунс, създателите показват старите си автомобили, които са успели да поддържат в изправност, своите домашно направени декорации и „подарени, преобработени семейни вещи“, като зрителите ги окуражават в коментарите. Както отбелязва BuzzFeed, деинфлуенсването може да е просто друга форма на инфлуенсинг. Въпреки това, тази последна итерация е вкоренена в устойчивост и глобална съзнателност – съвсем различни от рекламирането на невероятен продукт за спирала или унищожаването на некачествен такъв.
Докато тенденцията на деинфлуенсинг продължава да се развива, ще се променят и навиците за покупка на потребителите. Може би следващата итерация ще задълбае още повече, отвъд underconsumption core, в нещо като dumpstermaxxing или forager chic. В този момент, обаче, може вече да не е много смислено дори да имате телефон, с който да деинфлуенсвате.
Източник на новината: https://www.fastcompany.com/
